03. БАЛКАНСКИЯТ ПОЛУОСТРОВ В ГРАНИЦИТЕ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ

В началото на II в. пр.Хр. Балканският полуостров станал обект на военната експанзия на Римската република, която след победата си над Картаген се наложила като основна политическа сила в Средиземноморието. В поредица от военни конфликти римляните разгромили Македонското царство и го превърнали в своя провинция (148 г. пр.Хр.). Под римска власт попаднали също Елада и Илирия. В 133 г. пр.Хр. били присъединени западните части на Мала Азия (провинция Азия), а в 74 г. пр.Хр. римляните разширили своите източни владения със земите на малоазийските тракийци (провинция Витиния).
Още със завладяването на Македония римляните сложили ръка и върху егейското крайбрежие на Тракия, покрай което минавал стратегическият военен път за Азия – Виа Егнация. Те обаче не бързали да завладяват вътрешността на страната, поддържайки Одриското царство като свой верен съюзник срещу по-враждебно настроените други тракийски племена. Така, след като победили бесите, рим-ляните предали в ръцете на одрисите прочутото светилище на Дионис в Родопите; това предизвикало голямо въстание на планинците, начело на което застанал жрецът Вологез.
Окончателното завладяване на Тракия станало в епохата на Римската империя. Земите край Дунава били покорени след голям поход на римския пълководец Марк Лициний Крас в 29 – 27 г. пр.Хр., в началото на самостоятелното уп-равление на първия римски император Октавиан Август. В севернотракийските земи първоначално бил създаден военен окръг (префектура) под командването на управителя на провинция Македония, който обхващал само една сравни-телно тясна ивица покрай южния бряг на р. Дунав. Земите на гетите на изток от река Янтра чак до Черноморското крайбрежие и устието на река Дунав били предадени на съюзното Одриско царство.

2. Тракийските провинции на Римската империя

Вероятно в 15 г. сл.Хр. завладените крайдунавски земи били официално оформени в римска провинция, която получила името Мизия. Нейният пръв управител Гай Попей Сабин според римския историк Тацит останал на поста си цели 24 години. Заради държавната граница и разположените край нея легиони новата провинция била подчине-на директно на римските императори, а като официален език в нея се наложил латинският. През I в. в Мизия били преселени от отвъддунавските области общо над 150 000 души „с царете и първенците“, вероятно от севернотра-кийските племена. Мярката, изглежда, била насочена към демографско и стопанско укрепване на новата провинция.
Одриското царство просъществувало до 45 г. сл. Хр., когато император Клавдий го анексирал и създал от територията му римската провинция Тракия; старата одриска аристокрация обаче запазила и под римска власт своето привилегировано положение. Крайдунавските райони между река Янтра и Черно море с цяла Добруджа били прехвърлени тогава към провинция Мизия, макар и значителна част от земите на север от Хемус да останали до края на ІІ век в състава на провинция Тракия. За сметка на отнетите крайдунавски земи към провинция Тракия било придадено Егейското крайбрежие на изток от река Места с островите Тасос и Самотраки, но без Тракийския Херсонес (днес Галиполски полуостров), който бил превърнат в им-ператорско владение. Тракия била от създаването си императорска провинция, управлявана през І в. от прокуратори, а от времето на император Траян – от императорски легати. Официален език в провинцията бил старогръцкият.

Придаването към Мизия в 45 г. на отнетите от Одриското царство крайдунавски земи до Черноморското крайбрежие направило провинцията твърде голяма и в 86 г., вероятно във връзка със започналите по това време войни с отвъддунавските дакийци, император Домициан я разделил на две части – Горна и Долна. Провинция Горна Мизия обхващала по-голямата част от днешна Сърбия с Косово и ра-йона около Скопие, както и северозападния ъгъл на днешна България с градовете Бонония (Видин) и Рациария (при село Арчар). Границата между Горна и Долна Мизия минавала по река Киаброс (Цибрица, източно от град Лом). Долна Мизия обхващала ивицата покрай южния бряг на Дунав от река Киаброс до Черно море. По протежение на дунавския бряг били разположени римски военни части, чиито гарнизонни лагери постепенно прераснали в градове. Об-ширни територии в днешна Северна България останали до II в. в провинция Тракия.
Независими от Римската империя били по това време само тракийските племена на север от р. Дунав – коневъдните гети в равнините и дакийците, които обитавали Карпатските планини и заобиколената от тях област Трансил-вания в днешна Румъния. Във втората половина на І в. сл.Хр. дакийските племена се обединили в могъщо царство. Император Домициан водил неуспешни войни срещу тех-ния владетел Декебал и се принудил да сключи позорен за Римската империя мирен договор, по силата на който на дакийския цар бил изплащан годишен данък. В първото де-сетилетие на ІІ в. император Траян водил нови тежки войни в Дакия, която в края на краищата била превърната в римска провинция. Траян увековечил победата си над дакийците сред монументални паметници; тя била отразена и в името на основания по това време град Никополис ад Иструм („град на победата при Дунав“).
Римската провинция Дакия обхващала богатата на по-лезни изкопаеми Трансилвания и днешна Югозападна Ру-мъния; по-голямата част от Влашкото поле и Източна Румъния (Молдова) оставали извън нейните граници. Скоро след основаването э тя била разделена първоначално на две, а по-късно – на три части, макар и да запазила общо провинциално събрание.

3. Градът и селото тракийските провинции

Включването на тракийските земи в Римската империя се отразило благоприятно върху тяхното стопанско и кул-турно развитие през следващите столетия. Сред внушителните археологически останки на този дълъг период на стопански и културен подем най-значими са останките на многобройните римски градове. В крайдунавските територии, където дотогава изобщо не съществували значителни градове, започнали бързо да се изграждат нови градски центрове около лагерите на разквартируваните по границата легиони. Така възникнали големите градове Рациария (при с. Арчар, Видинско), Ескус (при устието на река Искър), Нове (край днешния Свищов) и Дуросторум (при Силистра). Редица други селища по Дунавския бряг дължат съществуването си на раз-квартируваните в гарнизонни крепости по-малки военни подразделения; в повечето случаи те нямали официален градски статут. 

В провинция Тракия били разквартирувани малоброй-ни военни части; за сметка на това още през I в. тук възник-нали две големи колонии на ветерани от римската армия – Апри, източно от долното течение на Марица (днес на турс-ка територия), и Деултум, югозападно от Бургас. Процъф-тяващи градове във вътрешността на провинцията били Па-уталия (Кюстендил), Сердика (София), Никополис ад Нестум (край Гоце Делчев), Филипополис (Пловдив), Августа Траяна (Стара Загора), Хадрианополис (Одрин), а в земите на север от Балкана – Никополис ад Иструм и Марцианополис. Пот-върждение на самоуправлението си получили и повечето от старите гръцки градове по крайбрежието.
Населението на римските градове в тракийските про-винции се формирало от разнородни елементи – предста-вители на старата тракийска аристокрация, която запазила отчасти своите социални привилегии, ветерани от римската армия, преселници от елинизирания Изток. Градската ико-номика се основавала на развитото занаятчийско производ-ство, на активната търговия и на селското стопанство в крайградските райони. Някои градове в Мизия и Тракия получили и право на собствено монетосечене.
Градовете били важни културни средища. В тях се нало-жила разпространената в цялата Римска империя антична култура. В градовете на провинция Мизия били по-силно изявени римските традиции, в тези на провинция Тракия – гръцко-елинистическите. Изграждани били украсени градски площади, монументални храмове и обществени сгради, театри, стадиони, обществени бани, водопроводи, канали-зация, павирани улици. Археологическите находки от рим-ските градове на територията на днешна България – скулптури и релефи, мозайки, саркофази, надписи, монети и много други – хвърлят богата светлина върху градския живот и културата през тази епоха.

Градовете били свързани с гъста мрежа от добре организирани и поддържани римски пътища. Важна роля играели пътят по южния бряг на река Дунав, крайбрежният път край западния бряг на Черно море и старият път покрай Егейското крайбрежие – Виа Егнация. През Тракия минавал и така нареченият диагонален път, най-важната сухоземна пътна артерия, свързваща западните с източните провинции на Римската империя.
Тракия си оставала богата в селскостопанско отношение страна и мирният и съзидателен период в първите векове на римското господство се отразил благоприятно и върху състоянието на тракийското село. Част от селяните била привличана на служба в римската армия, което водело до получаване на привилегирования статут на римски граждани. В културно отношение селата били много по-консервативни от градовете и пазели старите местни традиции. В развалините на стотици скромни селски светилища са запазени каменни плочи с релефни изображения и надписи, статуетки и други оброчни дарове, сред които преобладават посвещенията на тракийския конник – традиционния образ на почитан прародител или предводител, превърнал се в местно божество – покровител.
За разлика от селата с тяхното по принцип свободно, макар и непълноправно население, в големите имения (частни вили и императорски домени) била много по-широко разпространена експлоатацията на робски труд. Част от богатите селски имения принадлежали на представители на старата тракийска аристокрация. Археологическите проучвания разкриват в тях внушителни архитектурни комплекси, включващи жилищни и стопански сгради с различно предназначение. Край развалините на много вили са засвидетелствани некрополи от надгробни могили с внушителни размери, късна изява на традиционните тракийски погребални обичаи.

4. От Римска към Византийска империя

През III в. Римската империя изпаднала в тежка криза, породена както от вътрешни причини, които довели до политическа нестабилност и борба за власт (епоха на войнишките императори), така и от първите мащабни варварски нашествия. Особено много пострадали тракийските провинции, които станали арена на унищожителните нашествия на готите и други варварски племена. В 271 г. император Аврелиан изоставил провинция Дакия. За да се намали срамът от позорното отстъпление, впоследствие с нейното име били кръстени територии на юг от Дунава.

С реформите на императорите Диоклетиан и Константин Велики в края на III и началото на IV в. положението в империята временно било стабилизирано. Особено значителни били административните промени, в резултат на които броят на провинциите се увеличил и те били обединени в по-големи административни единици – диоцези и префектури. От двете Мизии (Горна и Долна) сега били създадени пет нови провинции, а от бившата провинция Тракия – четири. Новосъздадените провинции били причислени към два диоцеза: Дакия и Тракия. Първият бил включен в префектура Илирик, обхващаща земите в западната полови-на на Балканския полуостров, а вторият – в префектура Изток.
Сред най-важните нововъведения на Константин Велики било преместването на столицата на империята от Рим в разположения на Босфора Бизантион (днес Истанбул), който бил наречен на негово име Константинополис („Констан-тинов град“). Това имало важни последици за тракийските провинции, които попаднали в непосредствено съседство с новата столица, и довело както до временно стопанско оживление, така и до засилени мерки за отбраната им от нови варварски нашествия.
В 313 г. Константин издал указ, с който разрешил християнството като официална религия на територията на Римската империя. През IV в. то се наложило като господстваща религия на територията на Римската империя. Наред с монументалните крепостни съоръжения, предназначени да опазят градовете от зачестилите варварски нашествия, християнските базилики са най-внушителните архитектурни паметници на тази епоха. Много представителни постройки били украсявани с разкошни многоцветни подови мозайки. В градските некрополи пък се срещат украсени с живопис монументални засводени гробници.
Варварските нашествия през III в. били само прелюдия към много по-мащабни събития през следващите векове. Придвижването на запад на хуните ги довело във втората половина на IV в. до Дунавската граница на Римската империя, а през първата половина на V в. те създали свое голямо царство в Централна Европа. Много племена и народи били въвлечени в миграцията на хуните като техни съю-зници, други били принудени да се изселят от земите си под техния натиск. Огромни маси население били приведени в движение, известно като Велико преселение на народите. Под ударите на варварите през V в. рухнали западните провинции на Римската империя; източната половина обаче оцеляла в старите си граници чак до големите нашествия на славяни и араби през VII в. Източната Римска империя запазила политическата си самостоятелност и по-късно, макар и на значително по-ограничена територия. През Средновековието тя е известна като Византийска империя (по старото име на столицата Константинополис – Бизантион).

Картаген – финикийски град в Северна Африка (Тунис). Победата над Картаген в Пуническите войни (ІІІ-ІІ в. пр.Хр.) позволява на Римската република да изяви претенциите си за господство над цялото Средиземноморие.

Провинция – външна (извъниталийска) територия, подвластна на Римската република; по-късно административна област с обособено управление в състава на Римската империя.

Префектура – административна област, управлявана от префект.

Легион – основна военна част в римската армия със състав от над 6000 души.

Анексия – присъединяване на отнета от противника територия.

Прокуратор, легат, префект – висши сановници в Римската империя, подчинени директно на императора.

Колония (римска) – новооснован град, заселен с римски граждани и притежаващ привилегирован статут.

Саркофаг – монументален каменен ковчег.

Вила – робовладелско имение.

Домен – императорско имение.

Федерати – съюзно свободно население без граждански права.

Ротонда – сграда с кръгъл план.

148 г. пр.Хр. – създаване на провинция Македония

74 г. пр.Хр. – създаване на провинция Витиния

42 г. пр.Хр. – битката при Филипи

29-28 г. пр.Хр. – походи на Марк Лициний Крас в Тракия

ок. 15 г. сл.Хр. – създаване на провинция Мизия

45 г. сл.Хр. – създаване на провинция Тракия

106 г. сл.Хр. – създаване на провинция Дакия

251 г. – император Деций загива при Абритус (Разград) в сражение с готите

270 г. – император Аврелиан изоставя провинция Дакия на готите

313 г. – Константин Велики издава Миланския едикт, с който разрешава християнството

330 г. – Константин Велики премества столицата на империята в Бизантион (Константинополис)

378 г. – император Валент разбит от готите край Хадрианополис

Спартак

Попаднал в римски плен, тракиецът Спартак, вероятно с благороден произход, бил изпратен в школа за гладиатори в италийския град Капуа. В 74 г. пр.Хр. той организирал бунт и с около 80 гладиатори успял да избяга в планината Везувий. След първите победи над изпратените срещу тях римски отряди към бунтовниците начело със Спартак започнали да се присъединяват многобройни избягали роби и други безправни бедняци от цяла Италия. Скоро това стихийно движение прераснало в истинска робска война, която застрашила самото съществуване на Рим¬ската република. Спартак организирал разбунтувалите се роби в дисциплинирана и добре въоръжена армия. В разгара на въстанието тя наброявала над 120 000 души и нееднократно побеждавала изпращаните срещу нея римски войски. Първоначално робите се насочили на север към Алпите, за да напуснат Италия, но по-късно по неизвестни причини се отказали от този план и се върнали на юг, опитвайки се неуспешно да се прехвърлят на остров Сицилия. Римляните събрали всичките си налични сили и проконсулът Марк Лициний Крас успял временно да блокира въстаниците на тесния полуостров Брутий в Югозападна Италия. В една зимна нощ в началото на 71 г. пр.Хр. Спартак щурмувал укрепената линия на римляните и успял да я пробие, но това била последната му победа. Виждайки, че всички пътища за отстъпление са блокирани от неприятеля, той сам убил коня си и се впуснал с другарите си в последно отчаяно сражение. Робската армия била разгромена, а на бойното поле в Апулия останали телата на повече от 60 000 убити въстаници. Над 6000 пленени роби пък били разпънати на кръстове край пътя от Капуа до Рим. Самият Спартак загинал в това последно сражение, макар и победителите да не успели да разпознаят тялото му сред планините от мъртъвци.

Максимин Тракиеца

Тракиец по произход, Гай Юлий Вер Максимин постъпил като легионер в армията на римския император Септимий Север. Отличавал се с огромен ръст и физическа сила. От прост войник той се издигнал до префект на легион, трибун и императорски прокуратор, получавал назначения в различни краища на империята – Египет, Месопотамия, Германия. В 235 г. оглавил заговора на военните срещу император Север Александър и след неговото убийство бил качен от войниците си на императорския престол. Максимин бил първият от поредицата „войнишки императори“, чието управление съвпада с дългата криза на Римската империя в средата на ІІІ в. След само тригодишно управление той станал жертва на нов бунт на армията.

Походите на Марк Лициний Крас в Тракия
(Дион Касий, Римска история) Марк Крас, изпратен в Македония и Елада, воювал срещу дакийците и бастарните. Казахме вече кои са дакийците и защо са станали неприятели на римляните. Бастарните пък, които се считат основателно за скити, преминали тогава Истрос, покорили лежащата срещу тях Мизия, а след това и съседните й трибали и дарданците, които живеят в тяхната земя. И така, докато вършели това, те не влезли в стълкновение с римляните. Но когато преминали Хемус и опустошили частта на Тракия, която принадлежи на дентелетите и била съюзна на римляните, тогава Крас, било за да помогне на Ситас, слепия цар на дентелетите, било, че се страхувал особено много за Македония, излязъл насреща им. Той ги изплашил само с приближаването си и ги изгонил от страната без бой. След това ги преследвал, както се оттегляли, завладял така наречената Сегетика (Сердика), навлязъл в земята на мизийците и я опустошил. А когато се доближил с предните си отряди до една силна крепост, претърпял поражение, защото мизийците сметнали, че тези отряди са сами, излезли от крепостта си и ги нападнали. Но Крас се притекъл на помощ с цялата си войска, отблъснал ги и с обсада превзел крепостта. Докато вършел това, бастарните прекратили бягството си и се разположили при реката Кеброс (Цибрица) в очакване какво ще стане. Когато победил мизийците и се отправил срещу тях, бастарните изпратили пратеници, съветвайки го да не ги преследва, понеже не били извършили някаква неправда спрямо римляните. Крас задържал пратениците под предлог, че ще им даде отговор на другия ден, отнесъл се с тях много дружелюбно, нагостил ги и ги напил, така че можал да узнае всичките им намерения. Впрочем цялото скитско племе е ненаситно на вино, но и твърде лесно се опива. През тази нощ Крас навлязъл в една гора, поставил пред нея разузнавачи и дал почивка на войската си. Като помислили, че разузнавачите са сами, бастарните ги нападнали и преследвали в гористата местност, в която те отстъпили. Тогава Крас избил много от тях на самото място, а мнозина – и при бягството, защото бастарните били възпрепятствани от колите, които били с тях, а освен това мнозина загинали и в желанието си да спасят децата и жените си. Сам Крас собственоръчно убил царя им Делдон. Той щял да посвети на Юпитер Феретрий оръжието му като благородна плячка, ако би бил самостоен военачалник. Това станало така, а от останалите бастарни едни избягали в една свещена гора и там били изгорени заедно с нея, други се втурнали в една крепост и били заловени там, трети се хвърлили и загинали във водите на Истрос, четвърти били избити, както се били пръснали по страната. Но някои оцелели и заели едно укрепено място, и напразно Крас ги обсаждал няколко дена. Едва когато Ролес, царят на част от гетите, му се притекъл на помощ, той можал да сломи съпротивата им. Сам Ролес дошъл при Цезар и поради заслугата му бил провъзгласен за негов приятел и съюзник, а пленниците били разпределени между войниците. След това Крас се обърнал срещу мизийците и отчасти с придумване, отчасти със заплаха, отчасти със сила подчинил наистина трудно и рисковано всички освен малцина. Тогава, понеже било вече зима, се оттеглил на приятелска земя, като изстрадал много от студа, а още повече от тракийците, през чиято уж приятелска земя се завръщал. Ето защо решил да се задоволи с извършеното. Пък и били определени жертвоп-риношения и празненство за победата не само в чест на Цезар, но и в негова чест. Разбира се, званието император не получил той, както казват някои, а го присвоил Цезар. Когато бастарните, огорчени от поражението си, узнали, че той не ще воюва вече срещу тях, обърнали се отново срещу дентелетите и срещу Ситас, когото смятали най-виновен за нещастията си. Така Крас против желанието си се вдигнал и като настъпил бързо, нападнал ги неочаквано, победил ги и им наложил мирни условия, каквито желаел. Но щом веднъж отново взел оръжието, пожелал да си отмъсти и на тракийците, които му причинили страдания при завръщането му от Мизия. Пък и съобщавали му, че те строели крепости и били обхванати от войнствено настроение. Като победил в сражение тракийците меди и серди и отрязал ръцете на пленените, смогнал, макар и трудно, да ги обуздае. Опустошил и земята на останалите тракийци освен на одрисите. Тях пощадил, понеже са почитатели на Диониса и в това време го посрещнали без оръжие. Подарил им и земята, в която честват бога, като я отнел от бесите, които я владеели. Докато вършел това, повикал го Ролес, който бил във враждебни отношения с Дапикс, царя на част от гетите. Той му се притекъл на помощ и отхвърлил назад конницата на неприятелите към пехотните войски. Като изплашил така и тях, не водил повече сражение, но извършил голямо клане над бягащата пехота и конница. След това заградил и обсадил Дапикс, който бил избягал в едно укрепено място. През време на обсадата някой го поздравил от стената на гръцки, влязъл в разговор с него и уговорил предаването на крепостта. Предадени по този начин, варварите се спуснали един срещу друг и сам Дапикс, пък и мнозина други, загинали. А неговият брат, когото заловили жив, не само че не пострадал никак, но и бил пуснат на свобода от Крас. След това нападнал пещерата, която се нарича Кейрис. Тя е така необикновено голяма и така добре защитена, че според сказанието титаните след поражението, което претърпели от боговете, избягали в нея. Тук голям брой от местните жители били донесли всичко свое ценно и прибрали целите си стада. Крас издирил и зазидал всичките й извити и мъчно намираеми входове и така чрез глад подчинил и тях. След този успех той се обърнал и срещу другите гети, макар и те да не били в никаква връзка с Дапикс, и стигнал до силната крепост Генукла във владенията на Зиракс, понеже чул, че там се намират знамената, които бастарните отнели от Гай Антоний при град Истрия. Нападнал я по суша, а същевременно и откъм реката Истрос, тъй като тя била изградена на самия й бряг, и я превзел наистина не след продължи-телна обсада, но с много труд, макар и самият Зиракс да не бил там. Той именно, щом узнал за похода на Крас, отишъл с пари при скитите, за да сключи съюз, и не успял да се върне навреме. Това извършил той у гетите, а мизий-ците, които били по-рано покорени и сега въстанали, отново усмирил чрез други, а срещу артакиите и срещу още някои, които дотогава още не били покорявани от него, пък и не желаели да му се подчинят и се гордеели най-много с това, а и внушавали сред другите гняв и размирност, Крас се отправил на поход и ги подчинил отчасти със сила, при ко-ето те показали не малка храброст, отчасти и със заплахата да бъдат взети в плен [...] В старо време мизийците и гетите обитавали цялата страна между Хемус и Истрос, и с време някои от тях променили името си. След това името Мизия обхванало всички земи над Далмация, Македония и Тракия, които отделя от Панония река Сава, приток на Истрос. В тези места има и много други племена, тук живеят също и така наричаните някога трибали и дарданците, които и сега носят това име.

Надпис от Сексагинта Приста (100 – 101 г.)
Във времето на император Цезар Нерва Траян Август, победител на германците, върховен жрец, при управителя на Долна Мизия Маний Лаберий Максим, римските граждани, заселени в Сексагинта Приста, построиха баня. За строежа се погрижи Гай Антоний.

Надпис от Одесос от времето на император Хадриан (114 – 137 г.)
Във времето на император Цезар Тит Елий Хадриан, благочестив Август, велик жрец, баща на отечеството, градът на одеситяните докара вода с нов водопровод под грижата на Тит Витразий Полион, управител на провинцията.

Надпис от Филипополис (ок. 172 г.)
Император Цезар Марк Аврелий Антонин Август, побе-дител на германците, велик жрец, облечен в трибунска власт, император за пети път, консул за трети път, баща на отечеството, построи крепостна стена на града Филипопо-лис. За направата се погрижи Пантулей Граптиак, управител на провинцията.

1. Защо римското владичество на Балканския полуостров бележи период на стопански и културен разцвет?

2. Кой римски град се е намирал във вашия край на България? Какво знаете за него? В територията на коя римска провинция попада?

3. Какви промени донася за балканските провинции преместването на столицата на империята от Рим в Константинополис?

4. Какви били различията в начина на живот и културата на градското и селското население в римските провинции?

1. Първата римска провинция на Балканския полуостров била:
a) Мизия;
б) Тракия;
в) Дакия;
г) Македония.

2. Земите край Долния Дунав били завладени от римляните:
a) през ІІ в. пр.Хр.;
б) през І в. пр.Хр.;
в) през І в. сл.Хр.;
г) през ІІ в. сл.Хр.

3. Одриското царство било анексирано и превърнато в римска провинция Тракия при управлението на император:
a) Октавиан Август;
б) Тиберий;
в) Клавдий;
г) Нерон.

4. Официалният език в провинция Тракия бил:
a) тракийски;
б) гръцки;
в) латински;
г) македонски.

5. Император Траян водил завоевателни войни в:
a) Македония;
б) Тракия;
в) Дакия;
г) Галия.

6. В границите на провинция Тракия влизали следните градове, разположени на север от Хемус:
a) Филипополис и Хадрианополис;
б) Пауталия и Сердика;
в) Апри и Деултум;
г) Никополис ад Иструм и Марцианополис.

7. Столицата на Римската империя била преместена от Рим в Бизантион от:
a) Константин Велики в 330 г.;
б) Октавиан Август в 27 г. пр.Хр.;
в) Марк Аврелий в 161 г.;
г) Максимин Тракиеца в 235 г. сл.Хр.

8. Тракийско население имала и разположената в Мала Азия римска провинция:
a) Фригия;
б) Кападокия;
в) Киликия;
г) Витиния.

9. Християнството било разрешено като официална религия в Римската империя от:
a) император Диоклетиан в 296 г.;
б) Константин Велики в 313 г.;
в) Юлиан Апостат в 361 г.;
г) Теодосий І в 384 г.

10. През ІІІ в. балканските провинции на Римската империя пострадали от нашествията на:
a) хуните;
б) готите;
в) печенегите;
г) аварите.

Отговори

Оценка:
        при 10 верни отговора - 6.
        при 8 верни отговора - 5.
        при 6 верни отговора - 4.
        при 4 верни отговора - 3.