02. ИСТОРИЯ И КУЛТУРА НА ДРЕВНА ТРАКИЯ

1. Древна Тракия

Историята на българските земи през І хилядолетие пр.Хр. е свързана с разцвета на оформилата се през бронзовата епоха тракийска народност. Територията на древна Тракия обхващала земите между Карпатските планини (в днешна Румъния) на север и Егейско (Бяло) море на юг. В древността тракийците били смятани за един от най-многолюдните народи в света. Били прочути като храбри бойци. Страната им се славела с плодородието си и с безбройните си стада. Тракийците отглеждали и много коне. Обичали да пият вино, да празнуват и да се веселят, обличали се с шарени дрехи, носели много накити и дори татуирали кожата си. В древността Тракия била смятана за родина на бога на виното и веселието Дионис. Древните предания са запазили и спомена за любовта на тракийците към музиката, персонифицирана в образа на митичния певец и музикант Орфей.
Сред най-добре познатите на античната традиция природни забележителности в Тракия са големите планини Хемус (Стара планина) и Родопа. През северна Тракия минава долното течение на голямата река Истрос (Дунав), от многобройните притоци на Истрос в тракийските земи най-известен бил Оскиос (Искър). Планините на Южна Тракия са прорязани от плодородните долини на реките Стримон (Струма), Нестос (Места), Хеброс (Марица) и Тонзос (Тунджа).

2. Тракия и Елада

Благодарение на продължилите векове постоянни контакти и културен обмен между елини и тракийци, в древногръцката литературна традиция са запазени разнообразни сведения за древна Тракия и нейните обитатели. До известна степен тези сведения компенсират липсата на домашни, тракийски писмени извори. Заедно с проучваните от археолозите материални паметници на тракийската древност те дават възможност да се възкреси, макар и не винаги с достатъчна сигурност и подробни детайли, историята на тракийските земи в древността.

3. Тракийските племена

Древна Тракия била обитавана от многобройни племена, големи и малки, които често воювали помежду си. Племенната действителност била нестабилна и се променяла с времето. Поради непълните и често не особено прецизни и достоверни данни в достигналите до нас извори тя не може да бъде възстановена с всички подробности за нито една историческа епоха.
За планинското население на Родопите например са известни различни имена, сред които най-често срещано е това на бесите. На висок връх в земите на бесите се намирало прочуто в древността светилище на бог Дионис. Планинците били храбри и свободолюбиви, воювали въоръжени с мечове и успешно отстоявали своята независимост. Южните склонове на Родопите и крайбрежието на Егейско море обитавали племената сапеи, бистони и кикони. 

В района на горното течение на река Стримон (Струма), около днешния град Перник или западно от него, е била територията на агрианите. В Кюстендилско се разполагат дентелетите, в района на Благоевград – медите, около Петрич и Сандански – синтите. Много имена на тракийски племена се споменават за района около долното течение на Стримон, в близост до Егейското крайбрежие; сред тях по-важна роля са играли едоните, бисалтите и одомантите.
В Югоизточна Тракия, в района на Странджа Херодот поставя племенната група на тините; по-късно в този район се налага името на астите. Северозападна Мала Азия пък била обитавана от витинците, които били родствени на европейските тини.
В земите на днешна Североизточна България господства името на гетите, едно голямо племенно обединение, което е обитавало и Добруджа чак до устието на Истрос, а е имало своите разклонения и на север от реката. Гетите били коневъден народ; от техните съставни племена са ни известни имената на теризите и кробизите.В Северозападна България, западно от река Искър, се разполага територията на друго голямо племенно обединение – това на трибалите. Между териториите на гетите и трибалите, в Централна Северна България едва в епохата на римското проникване се налага името на мизийците. Най-важни от тракийските племена на север от Истрос били дакийците, които обитавали Южните Карпати.

4. Одриското царство

Първите държавни обединения се появили в тракийските земи още в края на II и началото на I хил. пр.Хр. Най-често те възниквали на базата на съществуващите племенни структури, като племенните предводители постепенно се превръщали в истински царе, предаващи своята власт по наследство. В митологическите сведения на античните извори за ранните периоди на тракийската древност се споменават имената на редица легендарни тракийски царе като Орфей, Резос, Диомед, Ликург, Финей.
Най-значително по своите мащаби и историческа роля тракийско държавно обединение било Одриското царство. В края на VІ в. пр.Хр. покрай Черноморския бряг на Тракия преминал с огромна армия в неуспешния си поход против скитите персийският цар Дарий, ликвидирайки лесно опитите за съпротива на тракийските племена в крайбрежния район. От възникналия политически вакуум след оттеглянето на персийската армия успял да се възползва владетелят на одрисите Терес, който бързо разширил подвластната си територия от устието на Дунав до Мраморно море. Терес сключил мир с царя на скитите, комуто дал своя дъщеря за жена. Според едно несигурно сведение той живял до 92-годишна възраст. По-късно одриския престол последователно наследили синовете му Спарадок и Ситалк. Гръцкият историк Тукидид, съвременник на Ситалк и на неговия наследник, сина на Спарадок Севт, описва могъществото на Одриското царство, което заемало във втората половина на V в. пр.Хр. по-голямата част от тракийските земи, на запад чак до горното течение на р. Струма, в района на Егейското крайбрежие – до Абдера при устието на река Места, а на североизток – до делтата на река Дунав. Независими от одрисите оставали бесите в Родопите, трибалите в днешна Северозападна България, част от племената в Югозападна Тракия, както и тези отвъд р. Дунав и в Мала Азия. Своята относителна политическа независимост запазвали и гръцките колонии по тракийските крайбрежия на Егейско, Мраморно и Черно море, които се откупували от постоянния политически натиск на одриските царе с плащани под различна форма данъци. 

Тукидид твърди, че през V в. пр.Хр. Одриското царство било най-богатата държава на Балканския полуостров. Той разказва също, че в 429 г. пр.Хр. одриският цар Ситалк провел военна операция с огромна армия от 150 хиляди души, в която освен подвластните му тракийци участвали и присъединили се доброволно съюзници.
След успешното управление на още един велик одриски цар – Котис І (383 – 360 г. пр.Хр.), в средата на ІV в. пр.Хр. в Одриското царство избухнали династически борби и то се разпаднало на три части. В продължителни военни кампании те били разгромени поотделно от македонския цар Филип ІІ. Във времето на неговия син Александър Велики (336 – 323 г. пр.Хр.) покорените от Филип тракийски земи били управлявани от специално назначаван от македонския цар стратег на Тракия. След смъртта на Александър управител на тракийските територии станал един от приближените му македонски аристократи – Лизимах. В 305 г. пр.Хр. Лизимах се провъзгласил за цар; той си изградил нов столичен град на шийката на Тракийския Херсонес (днес Галиполски полуостров) и го нарекъл Лизимахия. Лизимах владеел трайно тракийските крайбрежие и контролирал гръцките градове и стратегически важните крайбрежни пътища; във вътрешността на страната обаче съществували ред независими тракийски държави, сред чиито владетели особено могъщи били царят на одрисите Севт ІІІ и царят на гетите Дромихет. Последният дори успял по време на една военна кампания да плени Лизимах с цялата му армия, но после благосклонно го освободил.
В началото на ІІІ в. пр.Хр. Тракия станала арена на разорително нашествие на келтски племена, които плячкосали по-голямата част на Балканския полуостров, а част от тях се прехвърлила и в Мала Азия. В продължение на няколко десетилетия след това в Югоизточна Тракия съществувало неголямо, но политически активно келтско царство. Районът на Егейското крайбрежие пък бил през целия ІІІ и в началото на ІІ в. пр.Хр. арена на междуособни борби на могъщите елинистически владетели. Във вътрешността продължавали да съществуват независими тракийски държави, най-значително сред които си оставало Одриското царство.

5. Културата на Древна Тракия

Тракийската култура е оставила следи и в сведенията на античните гръцки и римски автори, и в многобройни археологически паметници и находки. Сред най-добре познатите и изяви са погребалните обичаи. Според някои писмени сведения тракийците оплаквали и жалели мъртвите; според други ги изпращали с радост и веселие поради вярата, че ги очаквал щастлив задгробен живот. По време на погребенията принасяли в жертва животни, с които след това се угощавали, пиели много вино и устройвали различни игри и състезания. Самото погребение извършвали или чрез изгаряне на тялото на клада, или чрез полагането му в земята или в специално изградена гробница. Обичайна практика било насипването на надгробни могили. Заедно с покойника в гроба били поставяни личните му вещи и погребални дарове – съдове с храна и напитки и различни предмети, предназначени да му служат в отвъдния живот. В тракийските погребения се срещат накити и принадлежности към облеклото, защитно и нападателно въоръжение, съдове от керамика и метал, мебели, конска амуниция и дори (макар и рядко) цели колесници. Засвидетелствани са също съпътстващи погребения на принесени в жертва коне и кучета, а в някои случаи и на жени, погребани заедно с мъжете си. Този жесток обичай е отразен и в античната писмена традиция. 

Социалното разслоение на тракийското общество намира пряко отражение в проучените по археологически път погребения. Сред тях се открояват монументалните гробници, предназначени да приютят останките на представители на богатата тракийска аристокрация. Още в началото на 1 хилядолетие пр.Хр. в Тракия се появяват гробници, издълбани в скалите или изградени от големи, грубо одялани каменни блокове. През 5 – 3 в. пр.Хр. са строени представителни гробници от камък или тухли с изящна архитектура, покрити с големи надгробни могили. Стените на някои гробници са украсени с релефи или многоцветна живопис. Със своите великолепни стенописи е прочута Казанлъшката гробница.
Погребалният инвентар на почти всички тракийски гробници е бил разграбен от търсачи на съкровища вероятно още в древността, а за съжаление нелегалното разкопаване на тракийските могили от безсъвестни иманяри продължава и в наши дни. Скъпите гробни дарове в някои запазени аристократически погребения, датирани между 5 и 3 в. пр.Хр., дават представа за разкоша и богатствата на тракийската върхушка в тази епоха. Освен като инвентар на неограбени погребения на знатни тракийци, много древни съкровища от същата епоха са намерени заровени в земята, било защото са били укрити по време на опасност и не са били прибрани после от своите притежатели, било защото са били нарочно заровени и изоставени като част от неясни за нас религиозни ритуали. Такъв характер има например прочутото Панагюрско съкровище, което се състои от девет великолепни златни съда с особена форма и богата украса и представлява част от царски сервиз за пиене на вино. Няколко други тракийски съкровища съдържат прекрасни сребърни съдове и накити.
През V и ІV в. пр.Хр. на различни места във вътрешността на Тракия възникнали по-крупни селища, които постепенно също добивали градски облик. Някои от тях били свързани с царски резиденции, други имали предимно търговски функции. Завладявайки Южна Тракия в 340 г. пр.Хр., македонският цар Филип ІІ превърнал някои от съществуващите от по-рано големи селища в укрепени градове; такива са Филипополис („градът на Филип“) на река Хеброс (Марица) и Кабиле на река Тонзос (Тунджа). Като тракийски царски град е възникнал в края на ІV в. пр.Хр. и Севтополис, чиито останки са проучени при изграждането на язовир „Копринка“ край Казанлък. Той носи името на одриския цар Севт ІІІ, съвременник на Александър Велики и неговите приемници. Още един укрепен царски град от същата епоха се проучва в земите на гетите, край с. Свещари в района на град Исперих. Разположеният наблизо голям могилен некропол, в който е проучена Свещарската гробница, показва, че гетският град край Свещари (чието име не ни е известно със сигурност) е бил обитаван от силна и богата местна династия – възможно е това да е била столицата на гетския цар Дромихет.
В един намерен в развалините на Севтополис надпис се споменават градски храмове и олтари. Но важните светилища в древна Тракия са били разположени извън селищата, в характерна природна среда – на планински върхове, край извори, в пещери и пр. Прочуто било светилището на Дионис в Родопите, което според Херодот се намирало на най-високия връх на планината.

Елада, елини – древна Гърция, древните гърци.

Цербер – в гръцката митология – триглаво куче, охраняващо Ада.

Хадес, Персефона – в гръцката митология богът на подземното царство на мъртвите и неговата жена.

Амфора – античен съд с тясно гърло и две дръжки.

Ритон – античен съд за пиене на вино с форма на рог.

Фиала – античен съд с форма на плитка или дълбока паница с кръгла издутина в средата на дъното.

VІІ – VІ в. пр.Хр. – гръцка колонизация на тракийските крайбрежия
ок. 512 г. пр.Хр. – поход на Дарий І срещу скитите
429 г. пр.Хр. – поход на одриския цар Ситалк в Македония и Халкидика
383 – 360 г. пр.Хр. – управление на Котис І
340 г. пр.Хр. – Филип ІІ Македонски разгромява Одриското царство
края на ІV – І в. пр.Хр. – елинистическа епоха

Орфей

В началото на управлението си (ок. 383 – 360 г. пр.Хр.) одриският цар Котис І поддържал добри отношения с Атина, за което получил златен венец и атинско гражданство. Твърди се, че когато научил за тези почести, одриският цар гордо заявил: „И аз ще им дам правата на моето племе!“ По-късно той воювал срещу атиняните, опитвайки се да ги изтласка от Тракийския Херсонес (Галиполски полуостров). В двора на Котис последователно служили известните гръцки военачалници Ификрат и Харидем, водачи на наемни отряди, на които царят дал свои дъщери за жени.
Котис водел активна политика и често воювал. За да се снабди с необходимите средства за една от войните си, по съвета на Ификрат наредил на всичките си поданици да засеят за него определено количество жито, което после събрал и продал в гръцките колонии. Котис сякъл сребърни и бронзови монети с името и лика си. Името му се среща и върху много сребърни съдове в тракийски съкровища и гробни находки от това време – вероятно царски дарове, поднасяни на представители на тракийската аристокрация.
Плутарх разказва, че Котис бил избухлив и жестоко наказвал сгрешилите в службата. Затова, когато веднъж му подарили особено красиви глинени съдове, той сам ги счупил, за да не накаже прекалено жестоко в гнева си някой друг, който би ги счупил по невнимание. Според друго антично свидетелство Котис най-много от всички тракийски царе се отдавал на удоволствия и разкош. Той обхождал страната си и където виждал сенчести места с дървета и вода, строял зали за пиршества. Като посещавал едно след друго тези места, правел жертвоприношения и пирувал с приближените си.

Сведения на Херодот за древна Тракия
(Херодот, История) Тракийският народ след индийския е най-голям от всички народи. Ако той се управляваше от един господар и беше единен, той би бил, по мое мнение, непобедим и много по-силен от всички народи. Но това е невъзможно и надали ще стане някога; и затова са слаби. Тракийците носят много имена, всяко племе според страната си; но всички те имат приблизително еднакви обичаи във всяко отношение, с изключение на гетите, травсите и тези, които живеят над крестонците [...] Тези, които живеят над крестонците, постъпват така: всеки има много жени; когато някой умре, става голям спор между жените му, пък и приятелите му полагат големи усилия да узнаят, коя от жените му е била най-любима. И тази, на която се признае тази чест, тържествено се занася от мъже и жени на гроба, където се принася в жертва от най-близкия си роднина, и след това се погребва заедно с мъжа си. Останалите жени пък скърбят твърде много, защото това е за тях най-голям позор. Останалите тракийци имат следните обичаи: те продават децата си в робство в чужбина; девиците не ги пазят, ами ги оставят да се сношават с мъжете по свой избор; напротив, омъжените жени пазят строго; те си купуват жените от родителите им срещу много пари. Да бъдеш нашарен с белези, се счита благородно; който няма белези, не е благороден. Да не се работи, смятат за хубаво, а да се обработва земята – за лошо; за най-добър смятат живота от война и грабеж. Това са най-забележителните им обичаи [...] Богатите погребват така: трупа държат изложен три дни наред, колят разни жертвени животни и се угощават, като по-напред оплакват умрелия; след това го погребват, като го изгарят или просто заравят в земята. После издигат могила и устройват разни състезателни игри...

Походът на Ситалк
(Тукидид, История на Пелопонеската война)... Терес бил първият могъщ цар на одрисите. Именно неговия син Ситалк атиняните привлекли за съюзник, за да им помогне да превземат градовете по тракийския бряг и да надвият Пердикас (царя на Македония)... По същото време, в началото на тази зима (429 – 428 г. пр.Хр.) тракийският цар, одрисецът Ситалк, син на Терес, потеглил на поход срещу Пердикас, сина на Александър, цар на Македония, и срещу халкидците на брега на Тракия... Когато потеглял от одриската земя, повикал под оръжие най-напред живеещите между Хемус и Родопите тракийци, над които властвал чак до морето... после гетите отвъд Хемус и другите племена, които живеели отсам реката Истрос откъм Евксинския Понт. Гетите и другите племена по тоя край са съседи на скитите и са въоръжени като тях: всичките са конни стрелци. Повикал и мнозина от планинските независими тракийци, които са мечоносци и се наричат дии: повечето от тях живеят в Родопите. Едни от тях привлякъл, като им обещал възнаграждение, а други го последвали доброволно. Ситалк вдигнал на оръжие и агрианите, лееите и останалите пеонски племена, които признавали неговата власт. Пределите на царството му достигали до граите (агрианите) и пеонските лееи, както и до реката Стримон, която извира от планината Скомброс и тече през земите на граите (?) и лееите; дотук стигали границите на одриското царство, а оттук нататък следвали независимите пеонски племена. Откъм страната на трибалите, които също са независими, неговото царство граничело със земите на трерите и тилатеите. Те живеели на север от планината Скомброс и стигали чак до реката Оскиос, която извира от същата планина, от която водят началото си и реките Нестос и Хеброс. Тази планина е необитаема, но е голяма по размери, тъй като стига чак до Родопите и се свързва с тях. Покрай морето Одриското царство се простира от град Абдера към Евксинския Понт и нагоре чак до устието на реката Истър. Тази брегова линия може да се обиколи с кораб по най-късия път за четири дни и четири нощи, ако вее постоянно попътен вятър; по суша обаче най-правият път от Абдера до Истър извървява добър пешеходец за единадесет дни. Такова е пространството на царството откъм морето. Навътре в страната разстоянието от Бизантион до лееите и до Стримон (където е най-отдалечената от морето точка) се взема от добър пешеходец за тринадесет дни. Данъците от всички варварски народи и от гръцките градове, над които одрисите властват при управлението на Севт (който стана цар след Ситалк и най-много покачи данъците), достигат до четиристотин таланта (около десет тона) в пари и се плащат в злато и сребро. Не по-малко злато и сребро се поднася и във форма на подаръци, без да смятаме шарените и прости платове и други вещи. И тези дарове се поднасят не само на царя, но и на подчинените му управници и на всички знатни одриси... От държавите в Европа, които се намират между Йонийския залив и Евксинския Понт, това царство е най-голямо по размера на своите приходи и другите си богатства... И тъй Ситалк, владетел на толкова голяма страна, събрал войската си и когато приготовленията били завършени, потеглил с нея срещу Македония... Цялата му войска достигнала на брой не по-малко от сто и петдесет хиляди души. По-голямата част от нея била пехота, а приблизително една трета била конница. По-голямата част от конницата доставяли самите одриси и след тях гетите. От пехотата най-войнствени били независимите мечоносци, които слезли от Родопите.

Казанлъшката гробница е открита през 1944 г. в покрайнините на град Казанлък. Датира се в началото на ІІІ в. пр.Хр. Украсена е с прекрасни стенописи. В преддверието са изобразени бойни сцени, а в кръглата гробна камера – един голям пояс с многофигурна сцена и над него, в горната част на купола – още един с препускащи колесници. Главната сцена представя тракийски аристократ, седящ пред маса, увенчан с венец и с чаша в ръка; до него на трон седи и държи ръката му красива млада жена, а от двете страни в процесия са представени жени с храна и дарове, виночерпец, музиканти и коняри, водещи впрегната колесница и още два оседлани коня.

Панагюрското съкровище
Панагюрското съкровище, вероятно най-прочутото от всички подобни находки в нашите земи, се състои от 9 големи златни съда с общо тегло над 6 килограма и е открито случайно през 1949 г. Сред съдовете има една амфора с две дръжки, три кани с форма на женски глави, четири ритона, от които два оформени като глава на елен, един – като глава на овен, и още един – като предна половина на козел, и една голяма фиала, украсена с разположени в кръгове негърски глави, жълъди и розети. Тялото на амфората и горната част на ритоните са украсени с многофигурни композиции, а дръжките им са оформени като фигури на кентаври, сфинксове или лъвове. Великолепната изработка на съдовете и тяхната пищна украса очевидно са дело на много голям майстор. Съкровището се датира в края на ІV или началото на ІІІ в. пр.Хр.

1. Какво знаете за тракийските племена, обитавали някога вашия край на България? Какви свързани с тракийците археологически находки са намерени в района? Напишете кратко есе за историята на вашия край в древността.
2. Посещавали ли сте музей, в който се съхраняват тракийски паметници? Какво впечатление ви направиха?
3. Какви са били взаимоотношенията между древна Тракия и древна Елада?
4. Защо най-представителните паметници на тракийската древност са свързани с аристокрацията?

1. Най-добре са ни познати древнотракийските обичаи, свързани с:
a) празнуването на Нова година;
б) ражданията;
в) сватбите;
г) погребенията.

2. Днешна Северозападна България била обитавана от племенната група на:
a) гетите;
б) бесите;
в) трибалите;
г) витинците.

3. Одриският цар Ситалк предприел в 429 г. поход срещу:
a) скитите;
б) персийците;
в) Тесалия;
г) Македония.

4. Древното име на река Марица било:
a) Истрос;
б) Нестос;
в) Хеброс;
г) Стримон.

5. Днешният град Созопол се намира на мястото на античната гръцка колония:
a) Одесос;
б) Месeмбрия;
в) Бизантион;
г) Аполония.

6. Основател и пръв владетел на “голямото” Одриско царство бил:
a) Амадок;
б) Котис;
в) Терес;
г) Ситалк.

7. Прочутото тракийско светилище на бог Дионис се намирало в земите на:
a) одрисите;
б) гетите;
в) бесите;
г) трибалите.

8. Лизимах бил:
a) одриски цар;
б) цар на трибалите;
в) персийски цар, преминал с армията си през Тракия;
г) македонец, владетел на тракийските крайбрежия.

9. Котис І управлявал Одриското царство през:
a) ХІІ в. пр.Хр.;
б) VІ в. пр.Хр.;
в) ІV в. пр.Хр.;
г) І в. пр.Хр.

10. През 340 г. пр.Хр. Южна Тракия била завладяна от:
a) персийския цар Ксеркс;
б) Филип ІІ Македонски;
в) Римската република;
г) хуните на Атила.

Отговори

Оценка:
        при 10 верни отговора - 6.
        при 8 верни отговора - 5.
        при 6 верни отговора - 4.
        при 4 верни отговора - 3.