01. ПРАИСТОРИЯ НА ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ

1. Палеолит (Старокаменна епоха)

Палеолитът е не само най-древната, но и най-дългата епоха в развитието на човечеството. Започнала с появата на първите хора преди повече от 2,6 милиона години, тя завършва едва преди около 12 000 години. Дели се на ранен, среден и късен палеолит. По това време Земята била обхваната от няколко последователни застудявания на климата (ледникова епоха). Докато Северна Европа била изцяло скована от ледена покривка, на юг, включително на територията на днешна България, ледниците обхващали само планинските масиви. Палеолитните хора обитавали естествени пещери (пещерни хора) и се препитавали с лов на диви животни. През средния палеолит доминирали неандерталците, а през късния – кроманьонците, които се смятат за първите представители на човека от съвременен тип (Хомо сапиенс).

Най-древните следи от човешко присъствие в днешните български земи са от края на ранния палеолит (преди около 200-100 хиляди години). Става дума за случайни находки на примитивни каменни сечива; засега не са намирани костни останки от живелите по това време хора или други следи от техния живот.
През средния палеолит (преди около 100 000 – 40 000 г.) групи от неандерталски ловци са обитавали постоянно някои пещери в Северна България, както и поселения под открито небе край Дунава, в Черноморието и в Родопите. В пещерата Бачо Киро край Дряновския манастир са намерени най-много материали от тази епоха: остриета от кремъчни оръжия, кости от диви животни, пепел от огнища.
През късния палеолит са били обитавани много пещери в Старопланинската област и в Северна България; следи от живота на кроманьонците са открити и на други места както в планинските райони, така и край реките и по черноморския бряг. Кости от мамути, елени, носорози, диви коне, пещерни мечки, а също от разни дребни животни, птици, риби, черупки от костенурки и миди, намирани от археолозите около останките от огнища в обитаваните пещери, дават нагледна представа за живота и източниците на прехрана на къснопалеолитните ловци. Вероятно кроманьонците са събирали и диворастяща растителна храна – плодове, семена, треви, корени и гъби. Те са се обличали с дрехи от кожа и са носели накити от животински зъби. От камък, кост, рог и дърво изработвали разнообразни сечива и оръжия – ножове, копия, брадви, игли за шиене и др.

2. Неолит (Новокаменна епоха)

Климатичните промени, съпровождащи края на ледниковата епоха преди около 12 000 г., довели до постепенното изчезване на стадата от едри животни, осигуряващи препитанието на палеолитните ловци. Настъпилата хранителна криза подтикнала неолитната революция – въвеждането на земеделието и животновъдството като независими от природата източници на храна. Най-ранните неолитни земеделско-скотовъдни общества се появяват през ІХ и VІІІ хилядолетие пр.Хр. в Предна Азия.

Предполага се, че неолитът е пренесен на Балканския полуостров около средата на VІІ хилядолетие пр.Хр. от преселници от Мала Азия. По-късно земеделието и скотовъдството постепенно се разпространяват от Балканите към Централна и Западна Европа, които значително изостават в своето развитие от югоизточните части на континента.
Сигурното препитание, което неолитните хора получавали от своите ниви и стада, им позволило да се заселят трайно в постоянни селища, разположени най-често в плодородните равнини. Те строели своите къщи от здрави дървени колове и греди, стените между които били запълвани с преплетени клони и измазвани с глина; покривите били от клони и слама. Поради гниенето на дървото носещата конструкция на тези постройки не била трайна и те периодично трябвало да бъдат разрушавани, а върху останките им да се изграждат нови. Тъй като много неолитни селища съществували в продължение на дълги векове на едно и също място, с течение на времето натрупването на последователни пластове със строителни останки ги превърнало в издигнати над околния терен селищни могили. Най-много селищни могили се срещат в Тракийската низина и в Североизточна България.
Обитателите на неолитните селища се препитавали основно със земеделие и скотовъдство, но допълвали трапезата си и с лов и риболов. Най-важно стопанско значение имали зърнените култури; наред с житните ниви имало и градини с различни зеленчуци и плодове. Отглеждали овце, кози, свине и крави, а също кучета (помощници в лова и животновъдството) и котки (пазачи на зърнените запаси от мишки и плъхове). Както през палеолита, основните сечива и оръжия били изработвани от камък, кост, рог и дърво; неолитните каменни инструменти се отличават със своята гладка, полирана повърхност. От растителни влакна и животинска вълна започнали да произвеждат чрез предене и тъкане текстилни тъкани, използвани наред с кожите за облекло и обзавеждане на дома.
Друго важно нововъведение през неолита било производството на керамични съдове. С тях за първи път станало възможно да се готви варена храна. Неолитните керамични съдове имат интересни форми, а повърхността им често е украсена в два или повече цвята. Освен съдове, от изпечена глина били изработвани и фигурки на хора и животни, свързани с религиозните вярвания и обредната практика на неолитното население. Керамичните съдове и фигурки са най-характерните паметници на неолитното изкуство.

3. Енеолит (Каменно-медна епоха)

На границата на VІ и V хил. пр.Хр. неолитът на Балканите постепенно и без значителни сътресения бил заменен от следващия период, наричан енеолит или халколит (каменно-медна епоха). Много селищни могили са били обитавани последователно през неолита и енеолита, които са оставили дебели пластове с културни останки. Основната промяна през енеолита е появата на първите изделия от метал: сечива и накити, изработвани от чиста мед. Металургията на медта вероятно е била пренесена от Мала Азия, където е известна значително по-рано; отново Балканският полуостров изпреварва останалата част на Европа и служи за начална точка на постепенното разпространение на новата технология към останалите части на континента. Физическите свойства на медта, която е сравнително мек метал, не позволили примитивните медни сечива и оръжия да изместят напълно каменните, които продължавали да се използват широко; оттам и двойното наименование на тази епоха, белязала прехода от каменната ера към ерата на металите. Освен първите метални изделия, през енеолита се появяват и първите некрополи – гробищата, обикновено разположени на запад от селищните могили. Заедно с телата на мъртвите в изкопаните в земята гробове полагали гробни дарове – керамични съдове с храна и различни предмети.

Дългото еволюционно развитие на земеделско-скотовъдните общества през неолита и енеолита довело до значителни културни натрупвания и относителен стопански разцвет. През 1972 г. едно неочаквано археологическо откритие в България предизвика истинска научна сензация. Става дума за проучения край град Варна некропол на голямо селище, останало днес под водите на Варненското езеро. Наред със сравнително бедните масови гробове, съпоставими с други некрополи в Югоизточна Европа, тук са открити няколко изключителни по своето богатство погребения. В тях са намерени многобройни предмети от злато, мед, кост и керамика, включително златни скиптри и диадеми – предполагаеми символи на власт. Богатите погребения от Варненския некропол предполагат формирането на аристократическа върхушка на обществото, съсредоточила в свои ръце значителна власт и богатство. Блестящите находки от тези гробове – най-старото злато в Европа, показват недвусмислено, че в епохата на късния енеолит населението на западното черноморско крайбрежие е било на равнището на най-напредналите райони на древния свят.
Възникването на първата истинска цивилизация в Европа обаче било осуетено по причини, които все още не са напълно изяснени, вероятно в резултат на климатични промени или на масова миграция на население, стоящо на по-нисък стадий в своето развитие. Докато в Египет и Месопотамия през ІV и ІІІ хил. пр.Хр. възниквали най-древните човешки цивилизации, историческото развитие на Балканския полуостров задълго забавило хода си.

4. Бронзова епоха

Следващата голяма праисторическа епоха – бронзовата – започнала в края на ІV хил. пр.Хр. след дълъг преходен период и продължила около две хилядолетия. През тази епоха каменните оръжия и сечива окончателно били изместени от метални, изработвани от бронз – сплав от мед и калай, отличаваща се със сравнително ниска точка на топене (което облекчавало леенето) и със значителна твърдост. Стопанството оставало сравнително примитивно, основано на традиционното земеделие и животновъдство. Сред важните културни нововъведения било отглеждането на коне.

През бронзовата епоха Балканският полуостров бил засяган нееднократно от преселения на ново население. В резултат на смесването на пришълците със завареното население постепенно се оформили древните балкански народности – тракийците в източната част на Балканския полуостров, илирийците в западната и древните гърци (или елини) в южната. Те говорели различни, но родствени езици, които спадат към една и съща езикова група – индоевропейската.
В късната бронзова епоха се датира едно от най-впечатляващите златни съкровища, намирани в българските земи – Вълчитрънското. То е открито случайно през 1924 г. край едноименното село в Плевенско. Състои се от 13 златни предмета с общо тегло над 12 килограма и се датира между ХVІ и ХІІ в. пр.Хр. Великолепната изработка и огромната стойност на това раннотракийско съкровище говорят за значителната концентрация на власт и богатство в ръцете на неговия неизвестен притежател.

Един енеолитен владетел
Сред богатите погребения от Варненския некропол се откроява със своите пищни дарове това в гроб номер 43. Изпънатият по гръб скелет принадлежи на мъж на 40-50 години. Край него са намерени каменна брадва с обкована със злато дръжка, голям меден връх на копие, на чиято дръжка също са били нанизани златни тръбички, други медни и каменни сечива, глинени съдове. Между пищните накити на погребания мъж се наброяват няколкостотин златни мъниста, носени в няколко наниза около врата и на ръцете, четири масивни гривни от злато и една от средиземноморска раковина, различни златни и минерални апликации и мъниста от украсата на облеклото (което не се е запазило). Общото тегло само на златните предмети от този гроб е над 1,5 килограма.

Единствените документи, достигнали до нас от праисторическите епохи, са археологическите находки. Този неолитен сърп например представлява чудесно свидетелство за развитието на земеделието и важната роля на зърнените култури. Неолитното земеделие е било твърде примитивно, земята е обработвана ръчно, с мотики от дърво и рог, а реколтата е прибирана с подобни на илюстрирания сърпове.
От праисторическите жилища най-често са запазени единствено дупките от носещите колове (които все пак позволяват да се очертае планът им), парчета от глинената замазка на стените и някои елементи на обзавеждането, например глинени пещи. Единствено по модели като този, които се намират понякога в енеолитните пластове на селищните могили и представляват интересни паметници на праисторическото изкуство, може да се съди за общия вид на къщите. Обърнете внимание на двускатния покрив, вероятно покрит с клони и слама, и на интересните кръгли прозорци.
Този оригинален керамичен съд от колекцията на Националния археологически музей в София датира от късния енеолит и има формата на фантастично животно, чиято глава служи за капак. Намерен е при разкопките на селищната могила при с. Караново, Новозагорско. Освен съдове, оформени като човешко или животинско тяло или лице, през неолита и енеолита се срещат и статуетки от глина, кост или камък, изобразяващи човешка (най-често женска) фигура. Предполага се, че са свързани с религиозните вярвания и практики на праисторическите хора.

1. Начертайте графична „скала на времето“, като обозначите пропорционално продължителността във времето на разгледаните в урока праисторически периоди.
2. Кои важни открития или нововъведения съпътстват преходите от палеолита към неолита, от неолита към енеолита и от енеолита към бронзовата епоха?
3. Опитайте се да си представите и да опишете един ден от живота на някой далечен наш предшественик, живял през палеолита (или – по избор – неолита, енеолита, бронзовата епоха).
4. Посещавали ли сте музей, в който се съхраняват находки от праисторическото минало на българските земи? Какво помните от видяното в музея?
5. Ако можехте да избирате, в коя праисторическа епоха бихте желали да живеете? Защо? Какви са преимуществата и недостатъците?

1. Най-старите следи от човешка дейност, открити в България, датират от:
a) ранния енеолит;
б) късния палеолит;
в) неолита;
г) ранния палеолит.

2. Вълчитрънското съкровище датира от:
a) палеолита;
б) неолита;
в) енеолита;
г) бронзовата епоха.

3. Приготвянето на варена храна станало възможно едва през неолита, защото тогава:
а) бил открит огънят;
б) била изобретена керамиката;
в) се появили подходящи за варене зеленчуци и гъби;
г) се появили усъвършенствани домашни огнища.

4. През палеолита основното занимание на хората е било:
a) животновъдството;
б) земеделието;
в) спортът;
г) ловът.

5. В сравнение с медта бронзът е:
a) по-мек, с по-ниска точка на топене;
б) по-твърд, с по-ниска точка на топене;
в) по-мек, с по-висока точка на топене;
г) по-твърд, с по-висока точка на топене.

6. Палеолитните оръжия били изработвани най-често от:
a) стомана;
б) бронз;
в) изпечена глина;
г) кремък.

7. Средният палеолит (епохата на неандерталците) се датира преди около:
a) 1 600 000 – 960 000 г.
б) 330 000 – 125 000 г.
в) 100 000 – 40 000 г.
г) 12 000 – 8500 г.

8. Най-ранните текстилни изделия се появили през:
a) средновековието;
б) палеолита;
в) неолита;
г) бронзовата епоха.

9. Бронзовата епоха е продължила:
a) от средата на VІІ до края на VІ хил. пр.Хр.;
б) от края на VІ до началото на ІV хил. пр.Хр.;
в) от края на ІV до края на ІІ хил. пр.Хр.;
г) от ХІV до VІІ в. пр.Хр.

10. „Неолитната революция“ се изразява във:
a) сваляне на тираничните режими на палеолита;
б) завземане на властта от простолюдието;
в) въвеждане на земеделието и скотовъдството;
г) изобретяване на металургията.

Отговори

Оценка:
    при 10 верни отговора - 6.
    при 8 верни отговора - 5.
    при 6 верни отговора - 4.
    при 4 верни отговора - 3.